;
Събития

"Не възпитавайте децата си! Те така или иначе ще приличат на Вас! Възпитавайте себе си!"

infea.bg

Всяка сряда, 5.02 - 25.03

Хелен Дорон София Запад

Организирано от Parentrain.me


Само аз ли срещам затруднения като родител?

Как да накарам децата си да оставят телефоните??

Нормално ли е с партньора ми постоянно да сме на различно мнение???


Ако сте родител и имате усещането, че не се справяте в общуването с децата или партньора си, то този курс е за Вас.


Курсът "Трениране на успешни родители":

* ще Ви отговори на тези и на още стотици въпроси,, относно пълноценното общуване с децата и най-близките Ви хора;

* ще Ви научи как да сте подкрепяща опора за децата си,

без да решавате проблемите им вместо тях;

* ще Ви погне да заявявате спокойно и неагресивно собствените си граници, и да уважавате чуждите;

* ще ви помогне да опознаете по-добре себе си и ще ви даде нов обогатяващ начин да общувате пълноценно.


Кога: 5 февруари – 25 март 2019 (всяка сряда),от 9:30 и 12:30.


(Времетраенето е 30 учебни часа - 8 сесии по 3 астрономически часа всяка седмица). Групата от участници е минимум 8 и максимум 15 човека.


Водещ на курса: Елена Анастасова, сертифициран обучител по програмата “Трениране на успешни родители” на Институт Gordon Training International и водеща на рубриката "Осъзнатото родителство" в предаването Пътеки по БНТ 1.


Участие: само след предварително записване на email: elena.anasstasova@gmail.com


Такса участие: 335 лв. Втори член от едно семейство участва на цена от 170 лв.


"Не възпитавайте децата си! Те така или иначе ще приличат на Вас! Възпитавайте себе си!"


Parentrain.me

Как да си спестим време, използвайки силата на Активното слушане

По време на курса се учим да разбираме в дълбочина и да прилагаме на практика "Активно слушане". Ето и една моя лична история с дъщеря ми, която тогава беше на 7:

......

С Лина сме сами в къщи. За мен е работен ден, а за нея: ваканция:) На мен ми се налага да подготвя документи за бъдещ проект, което изисква да отделя концентрирано време. Лина има нужда от забавление, внимание, интересни игри и занимания – по възможност с мама, защото сама според нея е скучно. Предишният ден отправям превантивно Аз послание, за да “подготвя почвата” и тя да е наясно, че предстои в следващите 2 дена аз и да работя, освен да се забавляваме заедно. В резултат на това, на сутринта тя е тъжна и намусена, бидейки с нагласата: “Днес ще ми е много скучно, защото мама е заета – това е досадно и неприятно!” - каза го точно по този начин, малко след като стана.

Първоначалната ми реакция е да се ядосам и да заявя разочарованието си от това, че нуждата ми от спокойно време за работа не е зачетена, а напротив – ще трябва да гледам нацупената физиономия на Лина, която пъшка драматично и отказва да се забавлява сама.

Все пак времето ме пресира и не е трудно да и се накарам, и да и наредя да ме остави сама, да си намери занимание в другата стая, да и напомня колко и е разхвърляна стаята и че вместо да скучае може да ми помогне с домакинската работа, да си оправи бюрото и т.н. и т.н. Това с натякванията ние възрастните много добре го умеем, нали? :)

Вместо това стисвам зъби, за да не кажа неща, за които само след миг ще съжалявам, защото ще нажежат допълнително обстановката, поемам дълбоко въздух, и сядам до нацупената Лина, за да поговорим.

- Лина, виждам, че си тъжна и че ти се иска да си имаш компания в игрите, но ми се иска да споделя нещо с теб. Можеш ли да ме чуеш?

- Да (казва тя, гледайки ме леко подозрително)

Разказвам и за проекта и за това, защо за мен е важно той да стартира. Говоря с нея открито, така както бих говорила с възрастен свой приятел. Опитвам се да съм кратка, за да не я отегча. Тя ме изслушва, разбира ме, чува ме, но това не и помага да реши проблема със скуката и естествената и нужда да се забавлява - ТУК и СЕГА.

Тогава аз превключвам на АКТИВНО СЛУШАНЕ: “Мъчно ти е, че Ема я няма. Не се сещаш за нищо забавно. “Да”. Иска ти се да нямах работа и да се забавляваме заедно. “Да”. … Разбирам те напълно. Искаш ли да ти разкажа за дните, в които аз скучаех през лятото? - “Да”. И аз мразех дните през лятото, когато всички деца са на море, или на село и освен да чета книги, друго интересно и забавно почти нямаше. И съвсем спонтанно се сещам и и разказвам за Христо, който единствен в града ни имаше ЛЕГО, няколко конструктора при това! Обожавах да му ходя на гости, за да строим заедно. След малко Лина извади своето Лего от шкафа, и забрави за скуката :)

Толкова е важно да проявяваме търпение и приемане. Да осъзнаваме, че нуждите на детето са за него точно толкова важни, колкото и нашите нужди са важни за нас! Тук и сега!

Често имаме усещането, че нямаме време за такива дълги разговори, а тези 10 минути ми осигуриха часове спокойна и фокусирана работа, с една щастлива Лина, която твореше на земята до мен.