;
Новини

Из "Храмът", Росица Милкова

infea.bg

От 15 март до 15 април

издателство "Екрие" ви предлага ОТСТЪПКА под формата на БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА на поръчки,

направени от сайта на Екрие за София и страната.

Доставките се извършват със Speedy в рамките до три работни дни.


Из "Храмът", Росица Милкова


Благодарна съм,

че винаги забравям,

на мястото запалвам светлина,

в кутия си поставям спомени,

които да ме карат да летя.

Благодарна съм,

че се повтарям,

прегръщайки отново

пак света.

Пропуснатите елементи

ме вдъхновяват да се изявя.

Благодарна съм,

че в кръговрата

не се отказвам да вървя,

страстта ме следва безотказно

по стъпките ми до върха.


ТУРЦИЯ

– Добре дошли, заповядайте – усмихнато ни подканяше

продавачът на чай. – Ще ви сервирам чая веднага.

– Какъв чай предлагате – попитах аз.

– Как какъв – турски, разбира се, най-добрият – и бързо

нареди на служителите да приготвят маса и да ни сервират чай.

– Как правите чая в Коня – стана ми интересно.

– От черен чай, ама с чалъм, от два чайника един върху

друг. В горния се слагат сухи чаени листа, с малко вода за запарка, а в долния вряла вода за разреждане на запарката – гордо ни разкри тайната си професионалистът, – ще запазите вкуса му завинаги като нещо необикновено, защото е направен с

любов.

– Дай боже! – засмяхме се всички.

– Говорите добре български за турчин.

– Живял съм в България в младостта си, в Хасково, но ня-

мам вече близки там. Вие от кой град сте?

– От София, дойдохме да се преклоним на гроба на Руми.

– Мевляна, чели ли сте стиховете му? Или сте дошли за

ритуала „сема“?

– Не сме негови последователи, но уважаваме учението му.

– Ще ни разкажете ли повече за него.

– Във вашата страна също имате такъв поет – Орфей – със

същите разбирания за живота и хората, само дето е свирел на

лира, за да омайва животните, а Мевляна е танцувал „сема“, за

да освободи духа си от телесното и да се устреми към божественото.

– Има нещо тракийско в него.

– По-скоро у неговия приятел Шемс от Тебриз, странстващ

дервиш (този, който ходи от врата на врата), който променя философията на учителя изцяло, издърпвайки я от летаргията и илюзията на материалния свят. Дервишите водят аскетичен,

изключително беден начин на живот. Те се славят със своята мъдрост, медицина, поезия, просветление и остроумие. Олицетворяват врата към Бога, чрез музиката и танца се осъзнава

идентичността с Бога, който живее у всеки от нас.

– И неговият гроб ли е тук наблизо?

– Има нещо като храм, но без останки.

– Вие танцувате ли „сема“?

– Не, трудно е да изчистиш ума си и да запазиш концентрация при въртене около собствената си ос. Дясната ръка се вдига нагоре, чрез нея се приема божествената енергия, а лявата сочи

надолу, за да се даде приетото. Затова и когато гледаш отстрани, също се зареждаш. Трябва да го видите, неописуемо усещане за единението с Бога. Ритуалът е послание за мир към света.

Пиейки чая си, продавачът не спираше да ниже истории

за Руми и Шамс, за софистите, за танците и движенията на ръцете, за Анадола и наследството от перси, сирийци, римляни.

Ще ви разкажа една история за бедния Юнус, който оти-

шъл да моли за жито Хаджи Бекташ. Занесъл му торба с глог.

Хаджи Бекташ го попитал три пъти какво иска – пшеница или

светлина, сто пъти повече от глога. Юнус предпочел зърното, защото селото имало нужда от храна – светлината и мъдростта не се ядат.

На изпроводяк Хаджи Бекташ му казал:

– Зрънцето, което посяваш в земята, посей го и вътре в сърцето си. Грижи се за него! Така ще разбереш, че любовта е при теб. Само влюбеният може да разбере друг влюбен.

По пътя Юнус размислил и се върнал да поправи греш-

ката си.

Хаджи Бекташ му казал:

– В този свят, синко, за всяко нещо си има причина. Ти

дойде тук, за да намериш това, което търсиш. Ние ти дадохме това, което трябва да търсиш. Светлината на лицето е скрита в светлината на сърцето. Ключът за твоята врата вече не е при нас. Иди при Таптук Емре. Първо ще се посветиш на учителя си, това е първата крачка към любовта. Хвърли егото си на земята и го стъпчи с краката си, едва тогава ще станеш Себе си.

Ще намериш себе си.

Отишъл Юнус при Таптук Емре да иска Мъдрост и Ми-

лост, поискал да се посвети на дервишкия път.

Таптук Емре му казал:

– Първата дума на дервишкия път е „предаване“ – безу-

словно и безвъпросно, тогава реката в теб ще намери пътя, а светлината ти ще освети първо теб. Когато ни видиш с окото на сърцето, тогава ще ни разбереш. Целият ще станеш сърце. С твоята истинност, смирение и човечност ще учиш хората какво е Любов, какво е братството.

Назначили го да събира дърва и да поддържа огнището.

Потъпквайки егото си, той отваря сърцето си за Любовта и търсейки я, открива съмишленици и става вдъхновител с поезията си. Дълго време обикаля различни дергяси, търсейки отговора на какво е Любовта, последният учител го изпраща обратно при Таптук Емре, чиято дъщеря чака завръщането му. Но точно преди да пристигне, Касъм – друг ученик, убива от ревност момичето. В скръбта си Юнус разбира, че по пътя е забравил себе

си. Понякога в името на любовта си човек жертва самия себе си. Тогава разбира, че е потопен в Любовта, която търси. Оттогава е наречен Гласът на любовта, увековечена в поезията му.


Не трябва да излизаме навън, не трябва да пътуваме физически... НО можем да опознаем други държави, култури, да почетем малко поезия... на любим диван, в уединение с книга в ръка.