;
Новини

Как да говорим със своето дете така, че то да ни чуе?

dnevnikytnamamaeli.blogspot.com

 Здравейте. Представям ви още едно интервю с психолога Иван Скипарнов. Той отново отговаря на няколко въпроса, които мисля, че всеки родител си задава. Един от най-задаваните въпроси е именно - Как да говорим със своето дете така, че то да ни слуша?  1. Здравей, Иван. Как си? И :        Здравейте, отново. Добре съм, стремя се да оползотворявам дните си, като обръщам внимание на неща, за които попринцип не отделям толкова време, предвид ангажиментите ми. Всъщност, се адаптирам, към обстановката. Смятам , че едно от най-важните качества за качествен живот е способността на човек да се адаптира.  2. В предишната статия засегнахме темата " методът Гордън " . Този път ми се иска да поговорим за това, как да говорим с детето така, че то да ни чуе? Как да говорим с него правилно?  И : Неминуемо ще съм повлиян и този път от метода! Ако трябва да бъда честен, «правилно» е нещо много относително. Не претендирам, че ще дам съвети, които ще дадат неминуемо, перфектен резултат. Комуникацията и родителстовото е сложен процес. Подчертавам думата процес, в който се влага много енергия, воля, учене, взаимно развитие и дисциплина. Не само у детето, а и от страна на родителя.  3. Ако можеш да опишеш 5 етапа на правилна комуникация, кои биха били те? И : Ще се постарая да дам някоко основни насоки, за да потдържате добра комуникация  и съответно добри взаимоотношения с вашите деца. На някой от вас, може да ви се струва странно, нереалистично, може би и невъзможно, но тези методи за комуникация са доказано изпитани и работят. Ще започна с нещата, които трябва да избягвате. - Едно от нещата, които трябва да избягвате, когато говорите с децата си, е да поставяте етикети и оценки на техните действия. Вашите думи, дори и да не си проличава в началото, повлияват силно самооценката на детето. То може да остане с тези обеждения за себе си, дори и когато порастне. Децата имат нужда да бъдат приети и разбрани. Преди да се карате, първо очетете, че сте разбрали, коя нужда на детето не е задоволена, после може и да не ви се наложи да се карате. - Не хвалете детето си излишно. Тази склонност е често срещана, защото всички родители, искат техните деца да са «най». Това може да накара някой от вас да прекалявате с изкуствените похвали и поздравления. Другият вариант е, заради нежелание да обърнете достатъчно внимание на децата си, поради някакви прични, по-лесно е да хвърлите едно «браво», което е изкуствено и децата усещат това. Те нямат нужда да бъдат хвалени за да им се вдига самооценката, те имат нужда да бъдат забелязани, имат нужда от присътвие. Това не означава да не отчитате техните постижения естествено, но се замислете, до колко сте истински, или изкуствени. - Не прекалявайте с поучаванията, морализирането и насоките. Ако може метафорично да представим това,  си представете, че заедно с детето управлявате кораб. Ако искате, то да израстне уверено в себе си, с добро самочувствие и устойчивос в трудности, от вас се изисква само да побутвате руля, но не и да държите изцяло. Ако винаги напътствате детето си и не го оставяте да греши и да разчита на себе си, то ще има проблеми при решаването на житейски трудности. Ако вие попринцип сте неверен човек, се замислете, дали няма да предадете тази си неувереност на детето си. -Уважавайте себе си! Както детето има потребности, така и вие, като родители. Да съумявате да поставяте граници, е доста полезно не само за вас, а и за малчугана. Той разбира, че в живота не всикчо е позволено и не се върти света само около него, и трябва да се съобразява с другите. Как да ги поставяте, тези граници? Бъдете упорити, справедливи и искрени, споделяйте за вашите чувства, независимо на колко години е детето, просто начина на изразяване да бъде съобразен с възрастта. - Когато искате да промените нещо в поведението на детето, първо си помислете, дали това поведение, наистина има основателна причина да бъде променено и дали не е нормално за неговата възратс. Ако сте убедени, че поведението не е добро, тогава, използвайте изречения, които се формират по следният начин: ВИЕ – ВАШЕТО ЧУВСТО-И КАК ПОВЛИЯВА ПОВЕДНИЕТО НА ДЕТЕТО ВЪРХУ ВАС. Тук може да разберете, че реално не намирате, какви последстия може да има това поведение върху вас, тогава бих задал въпроса: Какъв да е мотива на детето да променя поведението си? 4. Какво мислиш за манипулацията? Правилно ли е да предложим на детета нещо, на коета то не може да устои, за да получим това, което искаме? И:   Ако искате децат ви да израстнат, като манимпулатори и да започнат да общуват по този начин с вас, то тогава, може да използвате манипулацията. Не, че не действа. Децата могат да бъдат управлявани, чрез използване на техният страх: - «Слушайме, че ей сега ще дойде съседката да те вземе.» - «Недей да правиш така, защото ще ти се смеят другите» - «Ако не правиш еди си как, когато пораснеш, щ ети се случи еди си какво» Това са няколко примера, чрез които искам да ви предизвикам да помислите, какво внушение отправяте към слабо критичната детска мисъл, за съжаление често срещан начин на комуникация. 5. Ака трябва да обобщищ всичко с няколко думи, кои биха били те? И:  Накрая бих искал да завърша с написаното от Халил Джубран: Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на живота към себе си. Те идват чрез вас, но не са от вас. Въпреки че са с вас, не ви принадлежат. Вие трябва да им дадете любовта си, но не мислите, защото те имат свои мисли. Трябва да дадете на телата им дом, но не на душите им, защото те живеят в дома на бъдещето, в който не можете да влезете дори в сънищата си. Трябва да се опитате да сте такива, каквито сте, но не искайте те да са като вас. Защото животът не се движи назад и не пребивава във вчера. Бъдете лъка, от който децата ви, като живи стрели, се изстрелват. Стрелецът вижда целта на пътеката на безкрайността и Той ви опъва със силата си, за да може стрелата Му да отлети бързо и надалеч. Нека лъковете ви да бъдат опънати от ръката на Стрелеца към радостта. ~Халил Джубран~ 6. Благодаря, Иван. Отново изчерпателен и полезен. И: И аз благодаря.