;
Новини

Медея Мислещата

laharpechimere.com

Още Ксенофан упреква божествените поклонници с въпроса “Кое е това, което смятате за божествено?”, визирайки антиморалните примери на тогавашните божества, на чийто връх седи унифициращият образ на цялата “безсмислена космогония” — Зевс. Както по-нататък казва елейският философ, цялата антропоморфозност се дължи единствено на това, че можем да изобразяваме боговете. Ако конете можеха да рисуват, как щяха да изобразяват божествата? Като хора или по-скоро като коне? И кое е това божествено нещо, което е толкова неиманентно на себе си, че се нуждае от отделни божества, които да съставялват отделните русла на разчленения вече космос. Елейската школа търси истината на нещата, а не частиците мнения, които предвещават хаоса и деструкцията.И тук Медея решава да убие децата си. Че каква истина ще да е това? Чия справедливост ще издигнем по този начин? Справедливостта на интимния свят. Да, тук повечето наклоняваме везната си към страната на мнението. Но всеки, прочел трагедията, осъзнава липсата на такова вътрешно понятие. Защото Медея е внучка на Хелиос. Защото нейната регулативна идея е тази по-горе описана хаотична справедливост. Защото се раздира от плач и умъртвява децата си, за да възтържествува нещо по-голямо от личностния свят — светът на рязката и остра истина. Името ѝ идва от Mēdeia — хитър, изкусен, сръчен. А архаичната основа на тези три качества е мисленето. Макар да не звучи като особено голямо откритие, е подчертано от мен заради манифестността си. В трагедията тя закалява предложението от Ксенофан, че божественото трябва да е нещо съвършено, т.е. единното (съществуващото от себе си) и да е постижимо от всеки, тръгнал по уморителния и драматичен път към истината, космоса. Еврипидовата трагедия е силно релевантна към днешен ден. И няма как да не е. Идеята за нещо е от малкото неща, които безкрайно тлеят в човешкия свят. А тук идеята е за справянето със съдбата:Малобройни сме ние —една ще откриеш сред много —но и женският роднелишен е от музи.Как една прогонена от царя на града, от мъжа на сърцето си жена ще понесе всичко това? — Ще тръгне по сигурния път, чертаещ ѝ несправедливост? Или ще роптае срещу всеки, дръзнал да налага мнението си като императив? Нищо чудно, че митологията я облича в божествени одежди: внучка на Хелиос, жрица на Хеката, сестра на Цирцея… но освен тази ненужна божественост спрямо Ксенофан Медея се показва като абсолютен субект на всеки един от нас, в който можем да се вглеждаме и отвращаваме, учим и покланяме.Не става това, що очакваме, а най-ненадейното богът довежда при нас.Ето, и днес това стана.ваша арфа,Химерапосети инстаграма ми: @laharpechimere​(издание на Ерго, 2012. Превод Доротея Табакова и Тамара Петринска)