;
Акценти

Погледни към дома, ангеле

infea.bg

“Той четеше много – но безразборно, за удоволствие. Четеше Дефо, Смолет, Стърн и Филдинг – солта на английския роман, изгубена през царуването на Уиндзорската вдовица в океан от чай и меласа. Прочете новелите на Бокачо и онова, което бе останало от един окъсан екземпляр на „Хептамерон“.

По съвета на Бенсън Франта прочете мъриевския Еврипид (по това време четеше и „Алцеста“ на гръцки – най-възвишения и най-прекрасния от всички митове за Любовта и Смъртта). Усети величието на легендата за Прометей, но тя го развълнува повече, отколкото трагедията на Есхил. Всъщност намери, че Есхил е велик… и скучен; не разбираше на какво се дължи голямата му слава. Или по-скоро разбираше. Есхил – това беше самата Литература, автор на шедьоври. Той бе почти толкова досаден, колкото и Цицерон – този многословен стар моралист, който така храбро защитава Старостта и Дружбата; Софокъл бе царствен поет – изразяваше се като бог сред блясъка на мълниите; „Едип цар“ бе не само една от най-великите пиеси в света, но и една от най-великите истории. Тази история – съвършена, пълна с неизбежност и невероятна – изливаше пред него кошмарните съвпадения на Съдбата. И той замираше като птица пред това велико змийско око, изпълнено с мъдрост, всяващо ужас. А Еврипид (колкото и да го пренебрегваха педантите) за него бе най-великият лиричен певец в света на поезията.

Той обичаше злокобни приказки и необуздани измислици и в проза, и в стихове, от „Златното магаре“ до Самюъл Тейлър Колридж – господаря на луната и магията. Обичаше приказното, където и да го откриеше.

Най-добрите разказвачи често са и най-великите сатирици; сатирата (каквато е у Аристофан, Волтер и Суифт) е възвишено и тънко изкуство, което далеч превъзхожда войнишките вицове и дебелашките майтапи на днешния упадъчен век. Великата сатира се подхранва от великия сюжет. У Суифт силата на въображението е несравнима – в света няма по-добър разказвач от него.

Прочете и разказите на По, „Франкенщайн“ и пиесите на лорд Дънсейни. Прочете „Сър Гауейн и Зеленият рицар“ и „Книга на Товит“.

Не търсеше обяснение за призраците и чудесата. Вълшебството си е вълшебство. Искаше да чете за древни призраци - не индиански, а призраци с железни доспехи, духове на древни крале и на дами с турнюри и с високи конични шапки. А сетне за първи път се замисли за самотната земя, на която живееше. Изведнъж му се видя странно, че чете Еврипид тук, в пущинака.

Наоколо бе градчето, отвъд него – грозна хълмиста земя…”


Из "Погледни към дома, ангеле", Томас Улф

Превод от английски език: Иванка Савова


Поръчайте онлайн с отстъпка.